|
| 300: March To Glory |
| Front Cover | Game Details | |||||||||||
|
|
|
|
|
||||||||||||||||||||||||||||||
| Description |
| Да умрете в битка означава да живеете вечно! Изживейте епичното приключение, вдъхновено от филма "300"! В ролята на Крал Леонидас, вие ще поведете 300 Спартански воини в една героична битка до смърт срещу огромната Персийска армия на Xerxes. Шансовете са в сферата на невъзможното, но с подходяща стратегия, смелост и умения, вие можете да спасите цяла Гърция - и да промените историята завинаги. Характеристики на играта: * Водете славни битки със Спартанските оръжия, брони и бойни умения, подлежащи на ъпгрейд, от филма "300"! * Отприщете целия гняв на вашата армия с най-добрата Спартанска бойна формация - The Phalanx! * Обезглавявайте, осакатявайте и изкормвайте вашите врагове в една кръвожадна битка с копия и мечове! Играта е за платформа (Playstation Portable) и поддържа: * 1 Player. * Memory Stick Duo: 320KB minimum. In 300: March to Glory you'll live the adventure of the hit film "300." Players take on the role of King Leonidas, who led 300 Spartans against Xerxes and the Persian army. As you control him, Leonidas will uses their sword, spear and shield in individual combat. He'll also use the power of the soldiers in a battle to determine the very fate of western civilization. 300: March to Glory will be a visceral experience focused on action and combat, allowing the player to fight both solo and in a phalanx alongside his fellow Spartans. |
| Notes |
| Базирана на предстоящия да излезе филм на Zack Snyder (който от своя страна е преразказ на комикс на Frank Miller), това е една чиста hack-and-slash игра, изпълнена с жестоки и кървави битки, чудовищни врагове и малко стилна графика. Това е и поредният пример за игра по филм, която е направена набързо, за да бъде по магазините преди излизането на филма - всеки елемент в нея изглежда недоразвит по един или друг начин. Макар и недоизпипана обаче, 300 ни дарява с някои незабравими моменти и пасва отлично на филма. 300 разказва историята на битката при Термопилите (или по-точно една доста стилизирана нейна версия). Няма да получите урок по история, но основната идея е налице - 300 спартански войници, предвождани от техния крал, Леонид, удържат позицията си срещу стотици хиляди персийски нашественици от армията на Ксеркс I. В играта сте Леонид и се биете рамо до рамо със своите спартанци, срещу безкрайните атаки на персийците. За щастие изключително стилизираната история в комикса и филма помага 300 да не се превърне в безкраен beat-'em-up срещу стандартни войници. В историята Ксеркс разполага с богат набор от чудовищни гротески - от деформирани великани до екзекутори с остриета, буквално заменящи ръцете им. Леонид и неговите воини са група смелчаци, непрекъснато предизвикващи враговете и влизащи във всяка битка без следа от страх. Актьорите, които изпълняват ролите на главните персонажи (само един от тях участва и във филма - David Wenham като Dilios), се справят отлично с изобразяването на граничещото с лудост поведение на героите си. За нещастие обаче играта не е толкова забавна като геймплей. Колкото и фантастично да звучи идеята за група кръвожадни спартанци, сражаващи се с персийските пълчища, 300 не предлага очакваното действие. Боят е твърде простоват. Разполагате с меч, щит и копие (и евентуално два меча), които можете да сменяте с натискането на бутон. Има два бутона за атака и трети, чрез който атакувате с щита вместо оръжие. Основната атака се състои от кратка серия удари, която обикновено е достатъчна да повали по-слабите врагове. Проблемът е в това, че играта никога не намира начин да направи тези атаки интересни, като оставим на страна големите количества кървища и понякога отрязани крайници, които летят от повалените бойци. Бихте си помислили, че това е достатъчно, но по някакъв начин дори и крайното насилие е малко унило. Макар че играта предоставя няколко подобрения на екипировката и на комбинациите от удари, които можете да получите от убийството на повече врагове, то те не са достатъчно, за да ви пука, а и тези, които можете да получите не са и толкова зрелищни. Така че в крайна сметка ще използвате все едни и същи къси и приличащи си комбинации, които често трябва да се повтарят до побъркване, за да убиете някои от по-силните опоненти. Малко разнообразие ви се предоставя чрез специалните умения на Леонид. Имате режим на атаки "кърваво опиянение", при което екранът става кърваво червен, а силата на атаката се удвоява, както и защитен режим, в който не получавате щети за кратък период и съответно друг период, в който времето е забавено и можете да се справите с тълпа врагове, които се движат два пъти по-бавно от вас. Всички тези умения са свързани с датчик за "гнева", който се пълни, когато убиете враг. Това са сносни умения и могат да ви помогнат да се справите с някои трудни положения, но за съжаление играта е решила да балансира тези умения като често ви притиска в ъгъла. Например има врагове, които могат да бъдат победени само с помощта на умението "кърваво опиянение". Ако се включите в битка с такъв противник, а “гневът” ви е на ниско ниво, то трябва да се надявате да се появят и други врагове, които да убиете, за да напълните датчика и да успеете да се справите със ситуацията. Има моменти, в които имате много такива противници, които чакат да съберете гняв, за да ги убиете, което се превръща в една отчайваща и болезнена игра на котка и мишка (или в случая на блок и удар) докато не напълните гнева си и не успеете да ги убиете. Тези врагове, изискващи “кърваво опиянение” не са единствените дразнещи неща в играта, тъй като ще срещнете и такива, които в общи линии изискват от вас да направите атака на земята (а за да ги свалите на земята се изисква да направите атака, която ви изпива доста кръв или да направите определена комбинация, която по принцип е заключена) и някои, които като че ли не могат да бъдат победени, освен ако не бъхтите продължително време с щита си. Това в крайна сметка води до факта, че 300 прави всичко възможно, за да не ви задоволи с битите си. Рязането на глави и крайници наистина е яко, а някои от битките с босове със сигурност са епични. Но твърде често доброто впечатление от тези моменти се разваля от битки с противници, които не ви е забавно да убивате. Играта успява да разбие темпотои дори повече, като за целта използва някои глупави неща като периодичните гръмотевични бури от стрели, които се появяват в случайни моменти в битките (и изискват от вас да спрете каквото правите и да се скриете зад щита си докато не преминат), както и моментите на фаланга. Фалангата представлява формация от войници, която се движи и марширува като една единствена единица. Тук това е представено като няколко войника от една от двете враждуващи страни се подреждат в линия и използват копията си, за да намушкват враговете, които се втурват към тях. Това не е лоша идея, но тези моменти са абсолютно едни и същи, а и периодичните битки със слонове изглеждат ужасно недъгави. Тези гигантски слонове ще ви помитат с хоботите си или ще ви мачкат с огромната си маса, но всичко, което трябва да направите, е да блокирате с щитовете и нищо няма да ви се случи. След това просто промушвате слона, когато не ви атакува (по-скоро изглежда като че промушвате въздуха) и в крайна сметка той ще падне мъртъв. Но моментите с фалангата не са единствените, в които ще се налага да се биете заедно с вашите спартанци. Практически във всяко ниво на играта ще имате за помощници поне един или двама спартанци, а те доста ви помагат като атакуват близките врагове (макар че те са абсолютно безполезни срещу всеки, който изисква специална тактика, за да бъде убит). Единственият проблем с контролираните от компютъра помощници е, че това не ви помага да чувствате играта като епична битка. Рядко ще се изправяте срещу повече от 5-6 противника, така че на екрана ви ще има най-много десетина героя в най-напрегнатите моменти. Хардуерните възможности на PSP са ограничени, така че наистина не е възможно да бъдат изобразени големи движещи се тълпи. Но като се има предвид, че случката на Теромпилите е разказ за няколко боеца, изправени пред огромен противник, то 300 се чувства като разочарование. И самата графика на играта няма да ви накара да се отърсите от чувството, че участвате в нещо елементарно. Със сигурност не може да се каже, че играта е грозна, но графичният й енджин не е и много впечатляващ. Декорите са грозни, изглеждат пикселизирани, а повечето от обикновените войници не изглеждат по-добре. Леонид е основното изключение, тъй като неговите оръжия и брони изглеждат великолепно. Добре изглеждат и някои от най-ужасните ви противници. Но макар и останалата част от графиката да е прекалено опростена, все пак се забелязват някои графични проблеми, които затормозяват играта. Има моменти, в които графиката буквално се движи два пъти по-бавно, а камерата има тенденцията да крие атакуващите врагове извън кадър. На другата страна на монетата са кътсцените преди нивата и звукът на играта. Кътсцените са с рисунки тип комикс, които като че ли са взети направо от романа на Frank Miller, като в тях са изрисувани стилни сцени, които красиво обрисуват всяко събитие. В допълнение към прекрасните прегракнали гласове в играта, сауднтракът е не по-малко прекрасен. Разбира се той съдържа главно музика, взета от самия филм, но е прекрасно редактирана и добавена в играта, така че да помага да се повиши чувството за епичност. Всички звукови ефекти на замахване и промушване са реалистични, както и виковете на повалените бойци. Единственият недостатък е чувствителната липса на разговори по време на битките. |