Ace Combat Zero: The Belkan War всъщност е 6-тата част от поредицата на Namco Ace Combat. По същество тя не се различава особено от предшествениците си, но това в никой случай не я прави слаба игра. В случай че не си играл предишните игри, трябва да знаеш следното: Ace Combat е серия от симулатори на съвременни самолети. Основните разлики между тях и повечето други симулатори са две. Първо - изключително силният сюжет за заглавие от този жанр. Във всяка част историята е движещата сила в играта. Геймърът остава с нещо много повече от чувството, че лети само за да сваля самолети и да трупа точки. Напротив, у него се загнездва усещането за съпричастност към самата игра и героя, скрит в кокпита на самолета. Този факт значително покачва кефа от самото игране и прави съпреживяването с играта по-дълбоко. Фабулата в тази част на Ace Combat се върти около едно журналистическо разследване. Колегата по перо търси информация за един легендарен ас, летял по време на конфликта между Белка и Устия (оттук и Belkan War, а не от Балканите, каквато е инстинктивната асоциация). Играта всъщност е ретроспекция на разказите на очевидци за бойните полети на въпросния пилот с кодово име Пикси и неговия съекипник, в чиято кожа се намъкваш ти.
Другото, което откроява Ace Combat, е трудността. Всъщност играта се води симулатор по-скоро заради голямото разнообразие от реални самолети, върху които може да падне изборът ти. Иначе е по-скоро с аркаден геймплей. Дори на високо ниво на трудност и с изключено от настройките асистиране при управление пак ще ти отнеме минимално време да свикнеш с контрола над самолета, а и всичко останало като цяло. Да не говорим, че противниците в повечето случаи дори не си правят труда да избягват ракетите с голям обсег на действие, а самолетът ти може да носи по 80 ракети, безкрайно количество муниции за картечницата и да поеме 4-5 ракети, преди да бъде унищожен.
Как се развива една стандартна мисия в Ace Combat Zero? Излиташ, обикаляш няколкото локации с обозначени цели, унищожаваш де що мърда... и толкова. Но има и мисии, които не са толкова елементарни. През определен период от време - точно когато си мислиш, че си привършил със задачките - се появява някоя елитна част на противника. Вражеските асове са разположени в самолети, които в общия случай са по-бързи и маневрени от твоя и пилотират като зверове. Да ги свалиш си е сериозно предизвикателство. Имайки предвид и факта, че ако те унищожат, мисията започва отначало (няма чекпойнти или междинен сейв), вярвай - в момента, в който видиш анимацията на приближаващата се във формация група от летящи главорези, нещо ще те присвие в стомаха. Някои от мисиите траят по половин час и вероятността да ти се наложи да преиграваш отначало само защото накрая някакъв гъзар със Су-31 ти е подпалил задника, е крайно неприятна и вдига адреналина. Играта е линейна, само от време на време ще имаш възможност да избереш каква точно мисия да приемеш при някоя по-голяма офанзива. Дали да поразяваш наземни цели, да пазиш пехотата от въздушните удари или просто да се метнеш в мелето на dogfight-a с първата ударна част.
Заговаряйки за самолети, в Ace Combat Zero ще избираш между голям набор прихващачи и изтребители. Като започнем от шведския J-1, минем през руските МиГ-21 до вездесъщия МиГ-29 и Су-тата, та до Eurofighter, Mirage и американските F-14, 15, 16, дори и F-117 Stealth. За да придобиеш някой самолет, трябва първо да си го свалил в битка, а после да си натрупал необходимите точки, за да си го “купиш”. Точки се трупат с поразяване на всяка цел. Специалните въоръжения се пазаруват по аналогичен начин. |
