В Halflife вие поемате ролята на ядрения физик Gordon Freeman, който започва своя пореден работен ден в секретната подземна военна лаборатория “Black Mesa”. В самото начало на играта има около 15-минутно грандиозно интро, в което един суперучтив компютър ви разхожда с автоматично влакче из лабораторния комплекс и ви обяснява колко е забранено пиенето, пушенето, яденето и въобще всичко, което би могло да застраши дори в най-малка степен сигурността на учените и скъпата апаратура. Веднага след това вие срещате първия пазач, който ви отключва влакчето и ви отвежда до работното място. Тук идва и първата голяма изненада - можете да си говорите с персонажите от играта. Възможностите за разговор не са кой знае колко големи, но реалистичното движение на устните им и различните реплики, които пускат, придават автентичност на света на Halflife. Та след първите разговори откривате, че днес Gordon трябва да проведе изключително важен експеримент, а на всичкото отгоре е закъснял за работа с цели 30 минути... Естествено аз веднага се втурнах към лабораторията, където проведох експеримента, по време на който се случи непредвиден инцидент с катастрофални последици, защото експлозията отвори врата към друга планета, през която нахлуха цели орди извънземни същества и “Black Mesa” скоро се превърна в едно голямо гробище...
По щастливо стечение на обстоятелствата Gordon оцелява и започва да води отчаяна война срещу пришълците от космоса...
Всичко това звучи до болка познато на феновете на 3D-екшъните, защото темата за нахлуващите извънземни е предъвквана стотици пъти, а сюжетът на първия Doom на ID Software съвпада почти стопроцентово с творбата на Valve, само дето там експериментите се провеждаха на Марс, а героят си беше направо космически пехотинец. Въпреки това между Halflife и други игри от жанра няма почти нищо общо. Без никакво съмнение Halflife е първият истински интерактивен филм. За разлика от жалките опити в тази насока през последните години, когато интерактивността се ограничаваше най-вече с избора между 2-3 различни отговора по време на разговорите и гледане на многочасови филмчета със съмнително качество, програмистите от Valve са успели да създадат невероятна интрига (при това без да използват и секунда видео!),
играчът може да прави абсолютно всичко в подземията на “Black Mesa”
и най-различни места на повърхността, а оригиналните драматургични хрумвания (сцената с проваления експеримент в лабораторията е едно от най-големите зрелища, които някога сте виждали!) създават неповторима атмосфера, която ме накара да изиграя играта на един дъх. Поради тази причина ще се въздържа да разказвам по-подробно сюжета, за да не ви развалям удоволствието и само ще кажа, че в играта са скрити много изненади, които биха стигнали поне за два холивудски филма.
Колкото до интерактивността - има толкова много нови действия, че можете да играете само след като сте преминали през специалната тренировъчна мисия. В нея холограмата на красиво гадже ви запознава с почти неограничените възможности за движение, които включват няколко вида скокове, бутане и издърпване на предмети, възможност за разнообразни манипулации на предметите и хората (можете да командвате оцелелите пазачи в комплекса и да водите любопитни дискусии с другите учени!) във виртуалния свят и много други нехарактерни за обикновените 3D-екшъни неща... |
