… Вие поемате контрол над Хари Мейсън, млад мъж, претърпял катастрофа заедно с дъщеря си. Нещастието е предизвикано от видение на пътя пред тях. Хари се събужда в колата, за да открие, че са попаднали в странно мъгливо градче, а няма и следа от детето. Помогнете на Хари да намери Шерил.
Първоначално играта започва малко сковано, но в следващия момент ви идва да крещите и подскачате около джойстика с реплики от рода на: “Защо, по-дяволите, не мога да избягам?”. Играта събужда най-древния човешки инстинкт — оцеляването. Сякаш ставате едно с главния герой. После идва мигът, в който си задавате въпроса: “Защо, по-дяволите, ми трябваше да стартирам тази игра изобщо?”
Мъглявата и мрачна атмосфера e невероятнa, не знаете дали на следващия ъгъл нещо няма да ви скочи на врата. А музиката и звуците в играта не могат да бъдат сравнявани с нищо друго… Освен с тези от най-дълбоките ви кошмари. Мистериите, пъзелите и обстановките ви карат да се чувствате сякаш сте в ада и всичко наоколо се контролира от самия дявол. Дори след финала в главата ви ще останат много въпроси. А след като продължите с другите части от поредицата, ще ви идва да крещите: “Ооо, т'ва е он'ва място от първата част, дето взех патроните” или “Ооо, това е онази улица”, “Ооо, ама това е Алеса”. Препоръчвам, когато играта се играе, да сте напълно сами и напълно съсредоточени.
Изиграйте Silent Hill до края и тогава ще говорим. Пробвайте да я сравните с други игри от онова време, но не ще намерите подобна. Дори Resident Evil, най-голямата и конкурентка, винаги ще бледнее пред нея.
За финал ще кажа само… Silent Hill 1 слага началото на една от легендите в жанра. Ако някой ден в училище се появи предмет “История на компютърните игри”, то тази игра няма как да не бъде в учебника… :)
|
