Devil May Cry 2 е продължение на игра, превърнала се в жива геймърска легенда, елементите на която (геймплей, графика, звук) бяха ако не перфектни, то поне близо до съвършенството. В стремежа си да създадат една по-различна и по-комерсиална втора част, момците от Capcom добавиха още един главен герой, един куп нови техничарски движения и пренесоха събитията на един доста по-обширен и по-открит терен. Щедро обещавайки по много от всичко, Capcom доста се отдалечиха от оригинала и създадоха игра, която макар и да е много добра, в никакъв случай няма да достигне до култовия статус на своя първообраз. Винаги за DMC 2 ще се говори с едно “ама”, “ако”, или “но”.
Историята в първата Devil May Cry не бе особено оригинална, а във втората игра тя не само не впечатлява с оригиналност, но е и доста объркана и си остава такава и след налагането с последния бос! Горе-долу тя е следната: някакъв зъл демон си въобразява, че човешкият свят принадлежи на демоните и чрез дърпане на конците на един милионер, ще може да осъществи демонска Утопия на Земята. Нашият полу-човек Dante, не е възхитен от идеята за “диктатура на демониата” и почва да тероризира злодея и неговите мекерета. Пръква се и Lucia, която, вероятно заслепена от мъжественото излъчване на Dante и от бръщолевенето на една бабушкера, решава да помага на нашия пич до победния край. Е, историята не е тип “дай ми “Пулицър!”, но това все пак е динамичен екшън, а не някаква дълбокоморална и нравственопоучителна игра. С други думи, няма смисъл да анатемосваме DMC 2 заради историята – в играта на преден план е геймплеят. |
