Когато отвори пясъчния часовник в началото на Sands of Time, принцът неизбежно задейства събития, които щяха да се разпрострат далеч отвъд неговото приключение в двореца на султана.
Той трябваше да умре... но както ние всички знаем, принцът не само оживя след отварянето на часовника, дори успя да запечата Пясъците на времето и да предотврати катастрофата, още преди да се е случила.
Като измени хода на събитията, героят промени съдбата си. А съдбата не обича да бъде подмятана и пренебрегвана току-така. И когато някой индивид, благодарение на някакъв невероятен акт на смелост, героизъм или чист късмет, успее да избегне участта си, бива призован един Dahaka. Работата му е проста: да възстановява нещата по начина, по който те е трябвало да се случат. И след като принцът е трябвало да умре в двореца на Султана, задължение на въпросното същество е да направи така, че това да стане. Dahaka е наистина добър в своята работа. Всъщност толкова добър, че в цялата човешка история няма описан случай някой да е успявал да се измъкне от хватката му. И така, от момента, в който принцът победи везира и затвори Пясъците, той има нов противник, с който трябва да се справи.
Съперник, който изглежда не може да бъде наранен
Принцът започна да тренира - в началото с помощта на опитни войни, а после - на бойното поле. Тласкан от желанието да се отърве от демоничното същество, той се хвърляше в битка, без да мисли за собствената си безопасност. Единственият му шанс да надвие създанието беше да се превърне в майстор на битката с меч. Противниците, с които се срещаше, му се струваха нищожни в сравнение със звяра, който го преследваше.
А когато не се биеше, Принцът бягаше от Dahaka. Бягаше в най-отдалечените краища на познатия свят. Беше само въпрос на дни, понякога дори часове, преди Dahaka да намери местонахождението на героя и да го принуди да се спасява отново. Хората, които не бяха запознати с истинското положение, в което се намираше принцът, просто го смятаха за луд. Той обикаляше света, рядко спеше, постоянно се биеше. Но истината беше, че той трябваше да се изправи срещу практически неуязвимо свръхестествено същество, което постоянно е само на няколко стъпки зад него. И това наистина го подлудяваше... |
